Български фрази

Информация за фразеологията и фразеологизмите

Тук ще намерите полезна информация за фразелогията и фразеологизмите.


» Фразеология (гр. phrasis - израз, logos - наука) е наука, която изучава устойчивите словосъчетания (фраземи, фразеологични единици, фразеологизми), тяхната семантика, етимология и употреба.

» За основоположник на фразеологическата теория се смята швейцарският автор Шарл Бали.

» Фразеологизмите са устойчиви изрази (фрази), обикновено с преносно значение, употребявани като готова единица в речта, най-вече в разговорната реч и словесното народно творчество.

» Фразеологизмите не се образуват в непосредствения процес на езиковото общуване, а се възпроизвеждат като готови речникови единици с единна семантика, която не произлиза пряко от семантиката на образуващите ги думи.

» Фразеологизмите не само назовават предмети, явления, качества и т.н., но едновременно с това ги характеризират, дават им някаква оценка.

» Фразеологизмите са присъщи на всеки национален език и на езика на всяка социална и професионална група (жаргон). Те са обект на изследване на раздела от лексикологията, наречен фразеология.

» По структура фразеологизмите са два основни вида - фразеологизми със структура на изречение (Върви ми по мед и масло, Горя от нетърпение) и фразеологизми със структура на словосъчетание (Сизифов труд, Кутията на Пандора, Ахилесова пета)

» Най-съществени признаци на фразеологизмите са възпроизводимостта, неразложимостта и семантичната цялостност.

» Фразеологизмите се характеризират с многозначност, омонимия, синонимия, антонимия.

» Съществуват и фразеологични антоними, Например: цепиш стотинката на две и имам широки пръсти.

» За разлика от думите, които имат едно основно ударение, фразеологизмите обикновено имат по две или повече основни ударения.

» В зависимост от лексикограматичното си значение фразеологизмите са еквивалентни на думи от различни части на речта глаголи, съществителни имена, прилагателни имена, наречия. В изречението изпълняват същата синтактична служба, каквато изпълняват и думите, техни еквиваленти.

» Пословиците и крилатите изречения не са фразеологизми.

» Най-естествената среда за използване на фразеологизми е разговорната реч.

» Да се овладее речниково богатство на езика се изисква да се усвоят фразеологизмите от към състав и значение, да се формира умение и усет за правилната им и целеобразна употреба.

» Има фразеологизми, водещи началото си от древната история, митология и литература.

» В руския и бългаския език съществуват фразеологизми, които напълно или частично съвпадат по лексикален състав.

» Някои фразеологизми са се превърнали в пословици и поговорки: “Който пее, зло не мисли”, “На лъжата краката са къси”, “Лозето не ще молитва, а иска мотика”, “Като ми пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша”, “Не оставяй днешната работа за утре”, “От трън, та на глог”… Редица речеви формули се използуват за поздравления и благопожелания: “Дал Бог добро”, “Да даде Господ здраве”…